Инсултът е състояние, при което внезапно загиват мозъчни клетки заради недостиг на кислород, вследствие на запушване на кръвотока или кръвоизлив.Различават се два основни вида инсулт – исхемичен и хеморагичен.При исхемичния инсулт ограничаването или спирането на кръвотока се получава вследствие запушване на кръвоносен съд от тромб или ембол, който се е формирал в тялото, откъснал се и се движил с кръвта.Хеморагичния мозъчен инсулт се развива при руптрура на кръвоносен съд и кръвоизлив.Дължи се на високо артериално налягане,травма или аневризма.
Изходът от инсулта зависи от мястото на кръвоизлива и размера му.При най-леките форми се отчита слабост на дадени крайници, докато големите водят до парализа и смърт.
Най-честите симптоми:
- замайване, затруднено ходене, загуба на равновесие и координация
- загуба на чувствителност и способност за контрол на движението
- парализа на едната половина на тялото
- замъглено двойно виждане
- проблеми с речта и др.
Рискови фактори:
- възрастта (по-често над 55 годишна възраст)
- по-често се засягат мъжете
- високо кръвно налягане
- тютюнопушене, прекаляване с алкохол
- затлъстяване, диабет сърдечно-съдови заболявания и др.
Физиотерапията и кинезитерапията имат много голямо значение за оптималното възстановяване и постигане на максимална самостоятелност на пациентите, прекарали мозъчен инсулт.Рехабилитационната програма за всеки пациент е индивидуална.Основните принципи на рехабилитацията са ранно започване, последователност и постепенност.
Рехабилитацията на пациентите, прекарали инсулт в първите 1-12 месеца след инцидента се провежда ежедневно, с постепенно натоварване и усложняване на упражненията.Включва се дихателна гимнастика, пасивна и активна лечебна физкултура, масаж за намаляване на спастичността, акупунктура, електростимулация на мускулите антагонисти на спастичните и др.Рехабилитацията се провежда паралелно с вторичната профилактика на рисковите фактори, довели до мозъчния инсулт – артериална хипертония,захарен диабет,хиперлипидемия и др.
Навременното започване на рехабилитацията предотвратява степента на инвалидизиране, нуждата от постоянен придружител и дава шанс за максималното възстановяване на пациента.