Синдромът на замръзналото рамо или наричан още адхезивен капсулит на раменната става са два термина, чрез които се описва състоянието на болезненост и скованост в рамото.
Скорошни определения на заболяването го описват като „състояние с неизвестна етиология, характеризиращо се с ограничаване както на активните, така и на пасивните движения в рамото без да са налице други заболявания, засягащи раменната става“.
Най-важната отличителна характеристика на заболяването е загубата и на пасивните движения, която го диференцира от други състояния, при които също са налице болезненост и ограничение на активните движения в рамото, но пасивните движения са запазени.
Такива заболявания са например субакромиалния бурсит, калцифициращия тендинит, парциалното разкъсване на ротаторния маншон и др.
В зависимост от това дали има други заболявания или травми, които могат да провокират състоянието или подобни отсъстват, синдромът се разделя на първично или вторично възникнал.
За да се сложи определението „синдром на замръзналото рамо” е необходимо продължителността на симптомите да надхвърля поне 1 месец, както и оплакванията да са достигнали т.нар. „плато” фаза или да се влошават.
При пациентите с първично възникнал синдром на „замръзналото рамо” липсват анамнестични, клинични или радиографски данни за наличие на друго заболяване, което може да обясни появата на болка и ограничени движения в рамото.
Три са фазите, които класически описват хода на заболяването:
- Фаза на „замръзване” (болкова фаза);
- Фаза на сковаване (с ограничаване на активните и пасивни движения);
- Фаза на „размразяване (с постепенно възстановяване на движенията в рамото).
Кои са симптомите на синдрома на „замръзналото рамо”?
В началната (болкова) фаза или фазата на „замръзването” характерни оплаквания са:
- Постепенна поява на неясна, тъпа болка в мястото на инсерция на делтовидния мускул;
- Поява на болка при движения в рамото;
- Непоносима болка през нощта, която води до невъзможно спане на засегнатата страна и в крайна сметка до сънна депривация;
- Значително ограничение на активните и пасивни движения в рамото, свързани с неговата ротация – в най-висока степен е ограничена външната ротация на рамото.
Продължителността на първата фаза може да е в рамките на седмици до месеци
Във втората фаза (фазата на “замръзналото рамо), пациентите съобщават за поява на скованост и почти напълно ограничение на движенията в рамото. Болката не е водещ симптом вече. Ограничени са движенията на ръката над главата, настрани, кръстосването пред гърдите или отзад на гърба, трудно става и обличането. Средно втората фаза може да продължи около година.Често години след развитие на синдрома в едното рамо може да се засегне и контралатералното рамо.
В третата фаза (фазата на „размразяване”) се отбелязва постепенно раздвижване на рамото. Обикновено веднъж настъпила тази фаза, са необходими средно около 9 месеца, за да се възстанови напълно предишната подвижност в рамото.
