Раменната кост, известна още като хумерус, е най-голямата в областта на ръката и с най-голяма подвижност от дългите кости. Тя е костта, която свързва раменната става и лакътната става. Състои се от горен, проксимален край, където се намира главата, отделена от костта с шийка. Дисталният, долен край, е с напречно обособена ставна повърхност.
Фрактурите на хумеруса за 3% от всички фрактури на скелета, като най-чести са в горния край. Повече са характерни за жени, като съотношението жени:мъже е около 2:1.
При мъже, най-вече около 30-годишна възраст, фрактурата обикновено е високоенергийна и се получава в резултат на катастрофа или падане от високо. Друга група включва хора на около 70 г., предимно жени, които получават фрактурата поради травма след падане в резултат на остеопоротично променена кост.
Лечение на фрактура на хумерус
В зависимост от тежестта на фрактурата подходите за лечение са различни. Близо 85% от фрактурите на хумеруса се лекуват по неоперативен начин. При леките неразместени фрактури се прави имобилизация в гипс или шина за около 30 дни. Ако фактурата е проксимална, имобилизацията е в ортеза, поддържаща заедно с ръката и раменната става.
При изместена фрактура преди обездвижване ортопедът извършва репозиция за подреждане на костните сегменти, след което се прави имобилизация в ортеза или гипс за поддръжка на извършеното подравняване. Отначало се приемат аналгетици или противовъзпалителни средства. Когато се докаже срастването по клиничен път или чрез рентгеново изследване, се започва физиотерапия и рехабилитация.
Ако фрактурата на раменната кост е сложна, обикновено на дисталната епифиза, се извършва операция. Може да се въведат метални конструкции, за да има правилно обездвижване.
Раменна протеза се налага при тежка фрактура на главата на раменната кост.
Рехабилитация след фрактура на хумерус
След имобилизационния период е необходимо да започнат рехабилитационни мерки. Те са неразделна част от процеса на възстановяване на костта и са не по-малко важни от адекватната терапия.
В рехабилитационния процес се включват задължително физиотерапевтични и кинезитерапевтични процедури.
След имобилизацията рамото се усеща слабо и сковано. От самото обездвижване ставната капсула е по-твърда и се раздвижва по-трудно, затова физиотерапията е основна и неделима част от лечението. Най-важното е да се намали болката и отока, а следващата задача е увеличаване на обема на движение и на силата.
Рехабилитационната програма е индивидуална, като в зависимост от постмобилизационната фаза на движение може да включва:
Първите пет седмици
Физиотерапия: ултразвук, магнитно импулсно поле, електрофореза.
Кинезитерапия: масаж, активни упражнения за обем на движение на пръстите, китката и лакътната става.
От 5-а до 8-а седмица
Физиотерапия: ултразвук, магнитно импулсно поле, електрофореза.
Кинезитерапия: масаж, активни упражнения срещу съпротивление на пръстите, китката и лакътната става, стречинг техники за увеличена флексия и външна ротация.
След 9-а седмица
Физиотерапия: При необходимост продължава.
Кинезитерапия: активни упражнения за ставите на ръката, упражнения с леки тежести, упражнения на уреди и с уреди, стречинг.
Съчетаването на комплексни упражнения със съвременни апаратури и техники за физикална терапия, медикаментозно поддържащо лечение и др. са най-добрият рехабилитационен подход. Упражненията за изпълнение в домашни условия трябва да са такива, в които пациентът е обучен и е изпълнявал под контрола на терапевт.
При ранно започване на рехабилитация възстановяване на функцията на увредената раменна кост е по-бързо и успешно, за да се гарантира връщане към нормално изпълнение на ежедневните дейности.